Алоето произлиза от Африка. Растението има над 200 разновидности, като най-разстространеното е Алое Вера.

То расте най-добре в райони с горещ и сух климат и много хора го бъркат с кактус. Често алоето се отглежда и като растение за декорация. То не е капризно растение и е подходящо дори за начинаещи цветари. Важно е да не го преполивате, защото все пак е от семейство сукулентни. То може да издържи на пресушаване, но лесно може да загине от преполиване.

Алоето е сравнително устойчиво на паразити и вредители. Отглеждане в саксии, алоето предпочита добре дренирана песъчлива почва и слънчево място, но разбира се ако се остави на припек може да му изгорят листата.

Добре е преди да полеете алоето да позволите почвата да изсъхне. Не позволявайте вода да попадне в розетката на алоето, защото може да причини загниване. Често в саксията на старото растение се развиват много млади растения. Те трябва да се разделят и пресадят за да се освободи място да растат и да се предотврати появата на вредители.

През зимния период алоето е в период на застой и не се развива особено, затова е добре да се намали и поливането. Подхранвайте алоето с тор за кактуси само през лятото, през зимата растението почива.

Алоето не расте особено бързо, затова не е необходимо да се пресажда често.

Екстрактът от Алое Вера се използва в козметиката и алтернативната медицина заради неговите лекуващи и облекчаващи свойства.  С него се лекуват изгаряния, порязвания и охлузвания, влиза в състава на различни разкрасяващи продукти. Използва се главно сокът на растението. Добавено към козметика за кожа има омекотяващо и регенериращо действие, а също така забавя симптомите на стареене и е успешен лек срещу акне.

За домашно лечение може да използвате пресен сок от листата на алое при малки рани от изгаряне. Помага и при опарване от различни растения, например от коприва или одраскване от домашния ви любимец. Когато го използвате вкъщи, просто откъснете един лист, обелете го и намажете раната със сока на растението.