Чували ли сте историята за виещото куче? Ето я и нея:

Александър тъкмо се преместил в нов квартал. Той си харесвал къщата и околната среда, но имало нещо, за което не знаел все още.

Съседът му, г-н Димитров, имал куче, което постоянно виело. Буквално, ден и нощ.

“Аууууууууууууууууууууу………. Аууууууууу……….”

Първоначално Александър мислел, че кучето просто преминава през тежък период, затова се опитал да игнорира виенето, като предположил, че то ще престане някой ден.

Но не престанало. Кучето продължавало да вие.

“Аууууууууууууу……Аууууууу…. Аууууууууу……….” 

Минал един ден. Нищо не се променило. Минали два дни. Все вие. Три дни, пет дни, една седмица, две седмици, един месец. Все си вие ли вие, без дори признак, че ще спре.

“Аууууууууууууууууууууу………. Аууууууууу……….”

Накрая Александър не издържал. Запътил се към къщата на г-н Димитров за да види какво става. Със сигурност видял кучето, което стояло на предната веранда, виейки жално.

“Аууууууууууууу……Аууууууу…. Аууууууууу……….” 

От другата страна на къщата г-н Димитров си стоял спокойно на пейка, мързеливо прелистващ вестник и пийвайки кафенце. Учуден, Александър се отправил към Димитров.

Алекс: „Здравейте г-н Димитров, това вашето куче ли е?”

Димитров: „Кое куче?” Огледал се. „Аа, да. Да, моето е.”

Алекс: „Защо постоянно вие?”

Димитров: „Аа, това е защото е седнало на пирон.”

Алекс: „Седнало на пирон??” Алекс го погледнал зачудено. „Добре, ами защо просто не стане от пирона?”

Димитров: „Ами как да ти обясня…” казал Димитров сърбайки кафе. „Просто не го боли достатъчно все още.”

Всеки от нас има пирони в живота си, които постоянно ни бодат. Някои имат пирони в работата. Професия, която не ни харесва. Работа, която постоянно ни влече надолу и изсмуква живота ни. Работа, от която се оплакваме, ден след ден, но не правим нищо. Управители или колеги, които ежедневно ни дразнят. Закъсняло признание, ограничение в развитието. Незадоволително заплащане и осигуровки. Липса на възможност да направим име в областта.

Някои от нас имат пирони във връзката си. Липса на възможност да открият половинката си. Само гледат как хората около тях се сгодяват и женят, а те остават необвързани. Имат някой до себе си, но не са сигурни дали това е той/тя. Имат партньор, който не се задържа достатъчно вкъщи, или някой, който е постоянно вкъщи. Имат партньор, който е твърде властен. Неизяснени съмнения и неправди.

Някои от нас имат финансови пирони. Нарастване на разходите обратно пропорционално на приходите. Поемане на отговорности без сигурна почва под краката. Спестявания, които намаляват месец след месец. Увеличени дългове от кредитни карти. Липса на достатъчно пари за да си купим, каквото искаме. Да оцеляваме, като ограничаваме разходите си.

Някои от нас имат пирони в мечтите си. Мечти, които наистина искаме да постигнем, но не го правим поради някаква причина. Мечти, за които само мислим, а не правим нищо за да станат реалност. Мечти, които се страхуваме да видим неизпълнени, когато вече е твърде късно да се направи каквото и да било.

Има и много други пирони, пирони в здравето, пирони в приятелството, духовни пирони, семейни пирони, пирони в навиците ни.

Всеки от нас си има различни пирони, които го бодат. Някои си имат няколко големи пирона, които не ни оставят на мира. Някои от нас имат няколко малки пирона, които ги ръчкат от време на време. Някои имат много и малки, и големи пирони, които постоянно им причиняват болка. И много често се случва, вместо да направим нещо просто да си стоим върху пироните и да вием. Защото боденето не е достатъчно болезнено.

Има ли пирони във вашия живот, за които не правите нищо?

Защо? Не е станало твърде болезнено ли?

Какво ще направите с тези пирони?

Ще действате ли сега или ще чакате докато е твърде късно?

Не чакайте да направите нещо, когато наистина ви заболи. Защото, когато това се случи ще е твърде късно да се направи каквото и да било.

celestinechua.com