Живота може да ни изненада приятно или да ни нарани ужасно. Понякога нямаме власт над нещата и нищо не можем да направим. Когато се случи най-лошото никой не се съмнява какво може да е то, а има ли еднозначно определение за най-хубавото? Кое е най-хубавото в живота на хората? Кое е единственото най-най-най… хубаво? Дали е добрата професия? Добро образование? Добрите приятели? Децата ни? Семейството ни?

Моят отговор е любовта. Но не любовта между двама влюбени тийнеджъри, а любовта към всичко и всички около нас. Именно любовта дава сили на всеки един от нас да продължи напред. Любов към себе си, любов към човека до теб, любов към природата. Любов към живота.

Какво е любов? Истинската любов не е егоизъм, тя е отдаване. Да посветиш сърцето си на някого, на нещо, без да ти се свиди. На любим човек, дете, на любимото куче, на красивата тревичка поникнала между плочките на тротоара.

Колко от нас могат да обичат така живота си, че да прекарват дните си в мир и спокойствие отдадени на света и излъчващи любов? Не се ли втренчваме само в лошите неща?  Не ги ли търсим под дърво и камък и като ги намерим да ги издигаме на пиедестал, сякаш е някакво геройство, а в същото време красивата любов да стои затрупана под купища нещастия, не видяла слънчев лъч. Затрупана завинаги и всички.

Кое е най-хубавото в живота според вас?