Остави…

Сутринта звъни часовника, навън е здрач, а в стаята е леко прохладно. Кристина се завива през глава, а часовникът продължава да звъни като някаква безчувствена машина и звуците му пронизват съзнанието й.

Тъмнина и студ, зима, самота стелят се като мъгла в стаята. Трябва ли да стане? Трябва ли да скочи в мъглата? Има ли избор?