Алармата на телефона се включи. Беше 8:10, събота сутринта. Миро се опита да отвори очи, но светлината в стаята беше толкова силна, че единственото, което можа да направи беше да се завие през глава с тънкия и прохладен чаршаф. Алармата продължи да звъни настойчиво. Той се протегна и я изключи. Отиде в банята и си изми зъбите. Погледна се в огледалото, работата, късните прибирания след нощните излизания и недоспиването вече му се отразяваха. Очите му бяха хлътнали и зачервени. Трябваше да си даде малко почивка, да намали темпото.