Алармата на телефона се включи. Беше 8:10, събота сутринта. Миро се опита да отвори очи, но светлината в стаята беше толкова силна, че единственото, което можа да направи беше да се завие през глава с тънкия и прохладен чаршаф. Алармата продължи да звъни настойчиво. Той се протегна и я изключи. Отиде в банята и си изми зъбите. Погледна се в огледалото, работата, късните прибирания след нощните излизания и недоспиването вече му се отразяваха. Очите му бяха хлътнали и зачервени. Трябваше да си даде малко почивка, да намали темпото.

Наближаваше края на семестъра и се налагаше да ходи на всички лекции и упражнения. Магистратурата поне беше по-лесна и не беше трудно да я комбинира с работа. Преди половин година беше започнал на половин работен ден в добра фирма, с изгледи като завърши да заеме постоянно място. Работата беше лека, но на моменти стоенето в офиса и слушането на празните приказки на колежките му го отегчаваше.

Вчера се беше уговорил с Борис да се срещнат в 9 в кафето в университета. С Борис бяха изкарали четири години заедно в университета, той беше станал най-добрият му приятел след всички изпити и купони през които бяха преминали.

Миро заключи входната врата и слезе по стълбите, извади ключовете от джоба и се качи в колата.

Борис вече го чакаше, беше си поръчал кафе и цигарата му димеше в пепелника.

-         Хайде, закъсняваш! Трябваше да си тук преди 15 минути. Преди малко мина Мая и каза, че довечера ще има купон у тях. Ще има много мадами, не е за изпускане.

Миро се замисли, трябваше му почивка. Вече не знаеше какво иска, всичко му беше омръзнало. Довечера щеше да срещне поредното момиче, всичко щеше да се повтори както всеки път.

-         Ок, ще мина, но не знам дали ще остана много. Ще те взема към 9. – каза разсеяно Миро. Беше се замислил как ще се наспи на следващата сутрин.

Мая им беше колежка от първи курс, тя беше от богато семейство и имаше собствен апартамент на седмия етаж в нова кооперация. Там редовно се правеха купони. Всички обичаха купоните у Мая, а сега беше един от последните. Обучението беше към края си и всеки щеше да замине на някъде, да започне работа, да се ожени и да има деца.

Миро и Борис влязоха в апартамента, не беше нужно да звънят, те бяха от най-желаната компания. Миро се насочи към бара, наля си водка и си сложи лед. Винаги я пиеше чиста, без сладникави сокчета. Борис също си сипа нещо за пиене и се запъти към две момичета.

Миро излезе на терасата и запали цигара, дима влезе в дробовете му и му даде секунди на удовлетворение и спокойствие, дръпна отново и отпи от водката. Вечерта беше топла и ясна, виждаха се звездите.

-         Перфектна вечер! – стресна го нежен глас. Непознато момиче с голяма усмивка стоеше до него. Дребна, с тъмна коса до раменете и светло сини очи. – Лили, приятно ми е! – продължи тя и протегна ръка.

- Миро – каза той и стисна ръката й.

Тя постави чашата си с вино на парапета на терасата и запали цигара. Заговориха се за колеги от университета и за родните си места. Имаше нещо в нейния поглед, нещо което накара Миро да се зачуди какво има зад него, каква личност е тя. Останаха на терасата около час, като през това време няколко пъти допълваха чашите си и изпушиха доста цигари. Говореха по най-различни теми и много се смяха.

Миро започна да усеща как умората в него нараства от изпития алкохол и изпушените цигари. Започна да става разсеян и сметна, че е време да си ходи. Преди да си тръгне реши да мине през банята за да се освободи от насъбралите се течности. Не беше забелязал, че носи запалената си цигара и като влезе в малката модерна баня потърси място, където да я остави. Наистина имаше нужда от това облекчаване, беше изпил много течности и сега усети страхотно удовлетворение.

На слизане по стълбите се замисли за една песен, която беше чул преди малко, сети се и за Лили. Реши да си хване такси, защото не беше в състояние да кара, щеше да мине утре да си вземе колата.

На следващия ден Миро спа до късно, стана и си направи кафе. Седна на дивана и опита от ароматната напитка.  Помисли си за Лили. Бяха се уговорили да се видят след обяд. Спомни си милата й усмивка и аромата на бонбони. Телевизора работеше, даваха обедните новини. Миро реши, че му се пие вода и се отправи към кухнята. На път за там съзнанието му се насочи към звука от телевизора. „Водещите новини… Тази нощ след голям пожар са загинали всички 14 души в апартамент на ул. Иван Вазов. Предполага се, че пожарът е започнал от не изгасена цигара...”